Описание
Имало едно време една майка, която всяка сутрин изпращала всички от прага.
Мъжът ѝ тръгвал на работа. Съседката бързала към пазара. По улицата минавали хора с чанти, с планове, с уговорки за следобеда. А тя затваряла вратата и се връщала при своето малко дете.
Обичала го. Но понякога, когато я питали как е, разказвала само за него — как е спало, колко е пораснало, какво ново е научило. За себе си все не намирала какво да каже.
Преди обичала да рисува. До прозореца още стояла кутията ѝ с бои, а върху недовършеното платно от месеци се събирал прах.
Един следобед вързала детето до себе си с кремавия слинг. Минала покрай прозореца и този път спряла. Отворила кутията. Дълго избирала четка, сякаш се запознавала отново със стар приятел.
Нарисувала само едно листо.
После детето се размърдало и тя оставила четката. Но на другия ден добавила клонче. След няколко дни — птица. Понякога рисувала по десет минути, понякога само гледала платното и обмисляла следващия цвят.
Когато я попитали как е, тя отново разказала за детето. После се усмихнала и добавила:
„А аз пак рисувам.“
„Покров“ е за онези малки завръщания към себе си. Към боите, книгите, цветята на балкона — към нещото, за което още ти трепва сърцето.
Защото под майчината прегръдка има място и за жената, която я дава.
Все още няма отзиви.