Описание
Имало едно време една майка, която не знаела какво е слинг.
Знаела как се държи бебе с едната ръка, докато с другата се маже филия. Знаела колко крачки има от прозореца до вратата, защото ги извървявала по сто пъти на ден. Знаела и как тихичко се оставя спящо дете в леглото — и как две очички се отварят още преди главичката да докосне чаршафа.
Често чувала: „Остави го малко, ще свикне на ръце.“
Но на нея ѝ се искало да може да го гушка и все пак да свърши нещо. Да излезе за хляб. Да се разходи по-далеч от двора. Да има свободна ръка, с която да хване нечия друга.
Един ден друга майка ѝ показала дълъг розов плат.
„Това е слинг“ — казала и ѝ помогнала с първото връзване.
В началото майката гледала недоверчиво. Наместила плата, проверила възела, после пак. Придържала детето с две ръце, макар вече да било сгушено до гърдите ѝ.
Постепенно отпуснала рамене. Протегнала едната си ръка и прибрала косата зад ухото си. С другата погалила малкото гръбче.
„Хайде да излезем“ — прошепнала.
Онзи ден повървяла по-дълго. Спряла да поговори със съседката, избрала си ябълки на пазара и се прибрала с порозовели бузи. Имала какво да разкаже вечерта.
„Нежба“ е за майката, която още се чуди как един дълъг плат може да намери място в живота ѝ. За първото връзване пред огледалото, за несигурните пръсти и за онова постепенно отпускане, когато усети, че може да носи детето си и да продължи по своя път.
Все още няма отзиви.