Описание
Някога, в една къща с нисък праг и мирис на топъл хляб, живеела майка, която имала една дума за всичко най-скъпо на света.
Когато детето ѝ плачело — тя казвала: „Чедо мое.“
Когато се смеело — пак така го наричала.
Когато го люлеела в ръцете си, когато го целувала по челото, когато го пазела от вятъра — тази дума излизала сама от сърцето ѝ.
Старите хора казвали, че „чедо“ не е просто дете. Чедо е онзи малък живот, който майката обича повече от себе си. Онази частица от нея, която вече върви по света отделно, но завинаги остава близо до сърцето ѝ.
И така се родила Чедо — слинг за най-милото обръщение, за тихите целувки по челцето и за онази любов, която няма нужда от много думи.
Все още няма отзиви.