Описание
Някога, в една тиха българска къща, живеела млада жена, която всяка вечер отправяла по една малка молитва — не за богатство, не за лек живот, а за рожба. За мънички стъпки по пода, за тих смях край огнището, за две очи, които да я гледат като целия свят.
Старите жени казвали, че всяко дете идва тогава, когато е повикано с любов. И когато най-сетне в дома ѝ се чул първият плач, тя не казала нищо — само притиснала детето до гърдите си, сякаш цялото време дотогава е чакала точно този миг.
Оттогава думата „рожба“ останала не просто като име, а като обич. Като онова най-мило същество, което носиш първо в сърцето си, а после и в ръцете си.
И така се родила Рожба — слинг за първите дни на близост, за най-чаканата прегръдка и за любовта, която започва още преди срещата.
Все още няма отзиви.