Описание
Някога, в едно село край високи хълмове, живеела майка, която често казвала, че детето не се държи само с ръце. Държи се с търпение, с дъх, с песен — и с онова невидимо крило, което всяка майка разтваря над рожбата си.
Когато навън ставало шумно, тя прибирала детето близо до себе си. Когато вятърът се усилвал, го загръщала по-плътно. А когато то заспивало до сърцето ѝ, хората казвали, че прилича на малко птиче, скрито под майчино крило.
Старите жени вярвали, че майчината любов не връзва детето за себе си. Тя първо го пази, после го учи да гледа света, а един ден — да полети. Но преди всяко дете да има свои крила, то има едно първо: майчиното.
И така се родила Крило — слинг за закрила, за меката опора на майчините ръце и за онези първи дни, в които бебето има нужда само от едно: да бъде близо, на сигурно, под твоето крило.
Все още няма отзиви.