Описание
Някога, в едно село между поле и планина, живеела млада майка, която обичала да излиза рано — когато земята още пазела нощната прохлада, а слънцето едва докосвало тревите.
Тя носела детето си близо до себе си, увито меко до гърдите ѝ. Казвали, че когато майката върви така, бебето не се буди, защото още чува познатия ритъм — онзи, който е слушало преди да види света.
Всяка сутрин жената минавала край поле с макове. Те били нежни и крехки, но ярки — като самия живот. Старите жени казвали, че макът пази съня на децата и спомена за майките преди нас — онези, които са носили рожбите си в ръце, в пазва, в престилка, близо до сърцето.
Един ден тя се спряла сред маковете и разбрала, че майката също е поле — меко, живо, закрилящо. Че в нейното лоно детето първо е било свят в света. А после, когато се роди, пак търси същото място — топло, познато и сигурно.
И така се роди Лоно — еластичен слинг за първата близост, за тихия сън до майчиното сърце и за онова начало, което остава в нас завинаги.
Все още няма отзиви.