Описание
Някога, в старите български къщи, жените носели най-ценното близо до себе си — в пазвата. Там прибирали кърпичка, китка здравец, парче хляб за из път, малка икона или писмо от любим човек.
Но най-святото място до сърцето винаги било за детето.
Когато майката гушвала рожбата си, тя я прибирала не просто в ръцете си, а в своята пазва — там, където се чува сърцето, където дъхът е топъл, където светът притихва.
Казвали, че дете, носено близо до майчината пазва, помни тази топлина дълго — дори когато порасне. Помни не думите, а усещането: че е било пазено, чакано и обичано.
И така се родила Пазва — слинг за близостта до сърцето, за първото убежище и за най-стария начин една майка да каже: „Тук си мое.“
Все още няма отзиви.